Сърцето ми страда, тихо плаче със мен нощта.
Птица ранена е мойта душа.
Защо си отиде? Защо ме остави ти
самотна да скитам? Без обич боли!
Не мога без тебе и без твойта любов
и вечно ще пазя онзи трепет и зов!
Всеки спомен е болка, всяка мисъл – тъга.
Без теб аз не мога и без теб ще умра!
Със твоята снимка заспивам в ръцете си,
със мъка преглъщам сълзите си.
Защо любовта ни си тръгна от теб и мен?
Нали е за обич човека роден!
(×2):
Не мога без тебе и без твойта любов
и вечно ще пазя онзи трепет и зов!
Всеки спомен е болка, всяка мисъл – тъга.
Без теб аз не мога и без теб ще умра!
Без теб аз не мога и без теб ще умра!