Константин:
В ръцете си от час, пиян се взирам аз,
за да си спомня как е да си в тях.
Емануела:
Проклети да сте ти и любовта ти,
след тебе съвсем се промених.
Да те боли, не ми тежи!
Нарочно съм красива и щастлива, знам че те убива.
Припев:
Константин:
Не искам любовта ти с отрова е пропита,
не си моя, но не давам никой да те пипа!
Емануела:
Намери ли жена дето мен да ме изтрие?
Намери ли любов дето мойта да убие?
Константин:
Намерил съм я, да - ей тая дето пита!
Не си моя, но не искам никой да те пипа!
Емануела:
Дали обичаш мене искам да ми обясняваш,
напук в друг се влюбих!
Ти не ме заслужаваш...
Константин:
Къде намерих те? Проклета и красива..
Еднакво ме спасяваш и убиваш..
Емануела:
Проклети да сте ти и любовта ти!
Превърнах я в омраза на инат..
Устните да кървят, ще ги стискам,
няма никога да кажа, че те искам!
Припев:
Константин:
Не искам любовта ти с отрова е пропита,
не си моя, но не давам никой да те пипа!
Емануела:
Намери ли жена дето мен да ме изтрие?
Намери ли любов дето мойта да убие?
Константин:
Намерил съм я, да - ей тая дето пита!
Не си моя, но не искам никой да те пипа!
Емануела:
Дали обичаш мене искам да ми обясняваш,
напук в друг се влюбих!
Ти не ме заслужаваш...