Не ме очаквай. Закъснях.
Изтекоха горчиви нощи.
Натрупах дългове и грях.
Навярно ще натрупам още.
Ти съществуваш все така:
щастлива и непроменима.
Все още твоята ръка
е трепетна или любима.
Все още твоите очи
изгарят или благославят –
тъй късни есенни лъчи
тревоги от покоя правят.
Все още твоя тъмен глас
и утешава, и възражда…
У тебе още тлее страст.
У мене спомени се раждат.