Дишам сега от въздуха и си представям как лежа, а ти до мен, още беше до мен - изгубих те.
Дишам сега, въздуха ми спря, сега разбрах какво е любовта. Казват хората: "Не лъжи жена", не и своята.
Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката.
Припев:
Мечтая да се гушна в теб и болката ми да спре. Още си спомням как ми каза, че ще плача на колене.
Една жена разплакана и то по твоя вина, как си посмял да я раниш така. Това ли мислиш е любовта.
Нощем не спя, все се въртя, не заспивам до късно и броя. Колко нощи без теб съм заспивал сам, липсваш ми, знам.
Силната жена мрази болката, като приятел ти казвам: "Не така". Щом и мен ме ранят, продължавам напред, имаш късмет.
Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката.