Nešlap, nelámej [Bulgarian translation]

Ти дойде при мен, сякаш размаха с криле –

други ръце, очи, други думи.

С теб надеждите, които преди бяха почти угаснали,

може би ще се върнат при мен.

Познавам те отдавна, познавам те от миг;

живея зелено като планински клек,

но дали ще успея да порасна и укрепна,

засега не знам.

Не гази, не чупи,

нещо в мен тепърва започва да покълва.

Онези, които искат всичко на мига, са много,

но за какво е това вечно бързане?

Този, който сляпо ръчка коня в хълбоците,

едва ще забележи първите плодове на офиката.

В началото се търсим един в друг.

Щом в сърцето покълнат незнайни стръкчета,

не гази, не чупи.

Ти дойде при мен като съживителен дъжд,

връщащ блясъка в полуслепите очи.

Живяха за никого, сега те са нечии –

принадлежат единствено на твоите.

Познаваш ме отдавна, познаваш ме от миг.

Защо времето да играе главната роля?

Някой ден ще се извисим като бели щъркели

към зелените клони.

Не гази, не чупи,

нещо в мен тепърва започва да покълва.

Онези, които искат всичко на мига, са много,

но за какво е това вечно бързане?

Този, който сляпо ръчка коня в хълбоците,

едва ще забележи първите плодове на офиката.

В началото се търсим един в друг.

Щом в сърцето покълнат незнайни стръкчета,

не гази, не чупи.

Този, който сляпо ръчка коня в хълбоците,

едва ще забележи първите плодове на офиката.

В началото се търсим един в друг.

Щом в сърцето покълнат незнайни стръкчета,

не гази, не чупи.