Свикнал си да става както искаш
и срещу себе си искаш да тръгна със теб.
По-добре недей да ме притискаш –
не знаеш начина и пътя към мойто сърце.
Без тебе издържах, когато най ми липсваше.
Да ме пречупиш пак, не можеш, не!
Замълчи,
не моли, не се мъчи,
не лъжи на колене –
няма смисъл вече, не,
вече бях в живота ти.
Знам какво предлагаш ти –
много счупени неща.
Аз парченца не лепя,
вече бях в живота ти.
Знаеш ли, нагледах се на маски,
но досега видях много малко лица.
Маската на теб ти пасва адски,
ще си я сложиш пак, а аз не искам това.
Не ми остана, знай,
лимит на болка и сълзи,
повече веднъж признай –
виновен си.
Замълчи,
не моли, не се мъчи,
не лъжи на колене –
няма смисъл вече, не,
вече бях в живота ти.
Знам какво предлагаш ти –
много счупени неща.
Аз парченца не лепя,
вече бях в живота ти.
(×2):
И без теб земята се върти,
не си ми нужен ти –
просто върви.
Добре ми е така
да вдишвам мириса
на нови начала в живота си.