На всички е тежко, но когато ни беше леко
никой не помни, да им е*а майката.
Те не искат да танцуваме хоро, само ни казват желанията си.
Ние не принадлежим на никого.
На стената имаме портрет на дядо.
Историите, които ни разкаваше под мустак, седейки около печката.
Ние сме неизвестни, но свободни като щиглец.1
И така, щастливи сме, независимо от тях.
Раждаме се и умираме сами.
Животът е кратък и мнозина вярват, че не бързаме.
Нека се обичаме без причина, да умрем нелепо.
Нека не пием, но знаем.
Не е така, както са ни казвали, но ние вярваме, ние чувстваме,
че ще продължим вечно, но когато е прекалено, ще спрем.
Проблемите ни са част от декора.
Искат да ни разрушат, но ние сме щастливи, независимо от тях.
Свещта гори, вратата е заключена.
Не се любим бързо, ние любим бавно.
Водата на живота за нас е тази от изворите.
Ние сме народ на лъчите, из сърцето на гората.
Казвате, че там е мястото на миорицата, но не намираме себе си.
Държим наследството на мястото му и имаме място в гробището.
А днес отново главата на петела изхвърча от брадвата.
Дори в тежки времена ние сме щастливи, независимо от тях.
Щастливи сме, независимо от тях.
Щастливи сме, независимо от тях.
1. Вид дребна песнопойна птица. Наричат я още кадънка.