Тяло до тяло, ти и аз,
моите мисли са част от твоя сън.
Да вляза в него,
не мога никога.
Къде е животът и къде съм аз?
Главата ми е заета,
защото си мисля единствено за теб,
а ти – нищо.
Мисля за теб, не знам нищо,
само мисля, а това е навик.
Може да си с него, но нямаш къде да идеш,
затова съм пак тук,
но навик е всичко, което съм аз,
а любов – никога повече.
Вчера бяхме на стъпка от съня;
сега бих дал всичко, което имам,
да намеря любовта,
която изчезна.
В този късен час хладно е.
Дали още те има някъде?
Мисля си единствено за теб,
а ти – нищо.
Мисля за теб, не знам нищо,
само мисля, а това е навик.
(×3):
Може да си с него, но нямаш къде да идеш,
затова съм пак тук,
но навик е всичко, което съм аз,
а любов – никога повече.