Navigando [Bulgarian translation]

Лодчице, накъде отиваш?

Кажи ми, накъде отиваш?

Към кои морета

ще ме отведеш?

Морето е тъй странно –

погледнеш го и те отнася далеко.

Аз открих морето в твоята длан

и знаеш ли, че ме объркваш,

когато ме гледаш, стоейки безмълвен?

Кой знае дали плавайки по морето,

ще се срещнем пак и кога?

Кое ли кътче на света ще е наше,

кое дълбоко море и по каква случайност

ще успеем поне

да докоснем небето над нас…

А всъщност накъде ще отплаваме?

Хайде…

Кой знае дали ще се махнем оттук –

от този ужасен малък град.

Нима не може да

открием друго място?

А ти, тъй красив, но стоейки тук,

не мога да те позная.

Нима не виждаш отлитащите чайки?

Защо не се опитаме и ние? Да разперим ръцете си!

Морето е тъй горчиво;

веднъж те имах, но вече си далеко.

Без тебе всичко е тъй странно –

всичко е объркано,

както когато вали,

а сега вали върху вълните

и не мога да разбера

дали можехме да си представим всичко, докато беше тук…

Да избягаме, да полетим насред морето и да не се върнем повече

в този ужасен малък град.

Нима не можем да

намерим друго място?

И сега, когато не си до мен,

не мога да се позная…

Спомняш ли си за онези дни и чайките?

Стигаше ни само да полетим, докато все още имахме крилете…