Народът на Дуло [Narodăt na Dulo] [English translation]

Над прегъбения свят денят догаря уморен.

Мрак подгонил е нататък светлината.

Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.

В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.

Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –

враг прекрачил императорската воля.

Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.

Сляпата омраза търсела вина, предизвестила война.

Ромеи, готи и алани, хуни,

тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.

Ромеи, готи и алани, хуни,

тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.

Един народ съдбата изковава.

Българите – в меча се кълнат

от стремето на своята държава

те – народът на Кубрат.

Над прекършения гняв танц извивала Смъртта.

Срам споходил императорската слава.

Българската воля взела връх над ромейските войски и трона.

Омразата разбила се в духа – като вълна във скала.

Разумът, прогонен под старата корона,

скитал вън с венец от тръни.

Скиптърът имперски за разплата

призвал и Бог и Сатаната.

Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и

славяни знаят коренът на Дуло.

Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и

славяни знаят кой е Аспарух.

Един народ съдбата изковава.

Българите – в меча се кълнат

от стремето на своята държава

те – народът на Кубрат.

И тоз народ прегънал е Земята,

от Слънцето орисана по дух

за зидовете тежки на България,

посяти от духа на Аспарух.