Наесен, наесен,
приятелите се броят наесен –
само наесен,
когато вятърът илюзиите разпилява.
Когато клоните зъзнат,
безпредметната слава,
такова щастие кой ще понесе
да има верен приятел до края?
Дъх до дъх, дъх до дъх –
като спомен за два живота.
Гръд до гръд, гръд до гръд –
като два кръста от една голгота.
Наесен, наесен,
безпощадната есен ни проверява.
Отлитат наесен
в страни по-топли птиците кресливи.
И само вятъра, само вятъра
в тебе самотно повява.
Такова щастие кой ще понесе
да има верен приятел до края?
(×2):
Дъх до дъх, дъх до дъх –
като спомен за два живота.
Гръд до гръд, гръд до гръд –
като два кръста от една голгота.