Над града се съмва,
колко желания и въпроси се събуждат,
щом угаснат светлините на всички сънища!
Над града се съмва,
нов ден проговаря за това и онова –
дали ме учи добре, не знам.
Поне вечерта ще знае защо,
откъде и накъде човек върви сам.
Поне с нощта ще се справя
с всичко онова, което сега не знам.
Над града се съмва,
всички утринни съмнения са пак с мен
и всички отговори – с теб.
Поне вечерта ще знае защо,
откъде и накъде човек върви сам.
Поне с нощта ще се справя
с всичко онова, което сега не знам.
Над града се съмва,
всички утринни съмнения са пак с мен
и всички отговори – с теб, с теб, с теб, с теб, с теб.