Памет, ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи!
Още от предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи…
Вятър вя – и подвизи разнесе.
Дъжд валя – кръвта им не отми.
Чуваш ли – и в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми…
(×2):
И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.
Аз не знам проверка по-голяма.
Нямаше ни марш и ни тръба.
С истината на делата само
мереха човешката съдба.
Пареха им дланите горещи
на червени позиви жарта.
Любеха, но ходеха на срещи
не с девойки, а със смъртта.
(×2):
И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти…
Падналите раждаха, раждаха легенди
и познахме легендарните черти.