На теб [Na teb] lyrics

Слънцето свенливо ме съблича

и обича своята душа.

Устните ти нежно ме докосват

и измиват моите с роса.

Пролет ще ти донеса тогава

и ще те покрия със цветя.

Как не ми се иска да повярвам,

че е невъзможна любовта!

И се разбива светлината,

и я отнасят ветрове,

защото днес не ще усетя

страстта от твоите ръце.

И дъждовете ще пресъхнат

като оставена река,

защото те не ще повярват,

че е възможна любовта.

А морето с приказки заспива

и целува есенния бряг.

Ти като морето не изстивай –

донеси ми шепа първи сняг.

И от лято спомен донеси ми.

Донеси ми грях, но не лъжа.

Как не ми се иска да повярвам,

че е невъзможна любовта!

(×2):

И се разбива светлината,

и я отнасят ветрове,

защото днес не ще усетя

страстта от твоите ръце.

И дъждовете ще пресъхнат

като оставена река,

защото те не ще повярват,

че е възможна любовта.