Слънцето свенливо ме съблича
и обича своята душа.
Устните ти нежно ме докосват
и измиват моите с роса.
Пролет ще ти донеса тогава
и ще те покрия със цветя.
Как не ми се иска да повярвам,
че е невъзможна любовта!
И се разбива светлината,
и я отнасят ветрове,
защото днес не ще усетя
страстта от твоите ръце.
И дъждовете ще пресъхнат
като оставена река,
защото те не ще повярват,
че е възможна любовта.
А морето с приказки заспива
и целува есенния бряг.
Ти като морето не изстивай –
донеси ми шепа първи сняг.
И от лято спомен донеси ми.
Донеси ми грях, но не лъжа.
Как не ми се иска да повярвам,
че е невъзможна любовта!
(×2):
И се разбива светлината,
и я отнасят ветрове,
защото днес не ще усетя
страстта от твоите ръце.
И дъждовете ще пресъхнат
като оставена река,
защото те не ще повярват,
че е възможна любовта.