На двойното ми бюро седнал,
Всяка сутрин ми казваш, че си влюбен
После ми казваш, че от много време ме харесваш
Ще полудея, искам те от месеци
Но не ти го показвам, за да не си помислиш, че съм от онези, които преследват само мъже цял ден
Ето пак, хванал си ме за ръка
Смущението е много голямо
Ето пак, гледаш ме и си загубих ума
Обхваща ме паника, как ще ми мине?
Ето ни пак сега, искам те тук и сега
Ето ни пак сега, ела, времето минава
Ти изглеждаш висок пред мен, гледаш ме
И се правиш, че си четеш документите
А аз като невинно момиче, чувствам, че треперя
Сменям дрехи, по цяла нощ стоя пред огледалото
Търся думи да ти кажа, че те обичам
Но когато дойда в офиса, всичко забравям
Ето пак, хванал си ме за ръка
Смущението е много голямо
Ето пак, гледаш ме и си загубих ума
Обхваща ме паника, как ще ми мине?
Ето ни пак сега, искам те тук и сега
Ето ни пак сега, ела, времето минава