На сцената, аз знам, не съм родена,
но днес дължа на сцената поклон.
И някой ден, след време, щастливо уморена,
ще срещна тук последния сезон.
От тук видях кълбото на земята.
Научих се, че времето лети.
Прожектори блестяха в очите и душата,
но щастието неведнъж боли.
На сцената един живот обречен
минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко – да остане нещо –
любов, мечти, надежда… и много светлина.
На сцената, аз знам, не съм родена,
но днес дължа на сцената поклон.
И някой ден, след време, щастливо уморена,
ще срещна тук последния сезон.
(×2):
На сцената един живот обречен
минава като шеметен сезон.
Раздавам всичко – да остане нещо –
любов, мечти, надежда… и много светлина.