Ние се запознахме през лятото, тя имаше големи очи и аз се влюбих. Подарих ѝ една малка тайна – една песничка, която бях съчинил. Тя стана наш сигнал и ние винаги се срещахме и изпращахме със него. Но лятото си отиде бързо, дойде септември и аз заминах войник.
Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш, че съм тук,
а може би си някъде със друг.
Аз свърших вече моя дълг – войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.
Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух –
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар, забравила си ти,
забравила си нашите мечти.
На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.