Знам, тя до тебе тихо спи,
смъртно буден пак си ти.
Твоята любов е стон –
врата без дом.
Как всичко е като на филм,
някакъв банален филм!
Репликите –
досие за грехове!
Дали не чува тя в нощта моето име, мойто име?
Ще се намери ли сълза да разтопи във теб леда?
Дали спокойно спиш сега? Защо, за Бога, не размисли?
Нали раздялата избра? Без теб започвам на чисто!
Спри, моля те, да ми звъниш!
Няма как да причиниш
болка на едно сърце,
далеч от теб!
Аз името ти заличих,
коренно се промених,
призрачния град смених,
далеч от теб!
Дали не чува тя в нощта моето име, мойто име?
Ще се намери ли сълза да разтопи във теб леда?
Дали спокойно спиш сега? Защо, за Бога, не размисли?
Нали раздялата избра? Без теб започвам на чисто!
Отговори ми, кога ще спре тази агония?
Кажи ми, кажи ми, кажи ми!
(×2):
Дали не чува тя в нощта моето име, мойто име?
Ще се намери ли сълза да разтопи във теб леда?
Дали спокойно спиш сега? Защо, за Бога, не размисли?
Нали раздялата избра? Без теб започвам на чисто!