Навярно от любов сме уморени.
Поглеждаш ме със свойта късна нежност
и става на душата ми студено.
Нима раздялата е неизбежна?
Не вярвах, но се случи много бързо
и ето го началото на края.
Познатите ми утре ще научат,
че ти не идваш вече в тази стая.
А друга обич срещна ли сред време,
дори да се разбираме отлично,
дори да се кълна, че го обичам,
той с мен и теб, със мен и теб,
със мен и теб ще трябва да приеме.
Ти плащаш, аз кафето си допивам
и ставаме от масичката кръгла.
Със порив да изглеждаме щастливи,
припряно се сбогуваме на ъгъла.
(×3):
А друга обич срещна ли сред време,
дори да се разбираме отлично,
дори да се кълна, че го обичам,
той с мен и теб, със мен и теб,
със мен и теб ще трябва да приеме.