Изморих се да бъда тук
Потисната от всички детски страхове
И ако трябва да си вървиш
Бих искала просто да си отидеш
Защото присъствието ти още се усеща
И не ме оставя на мира
Раните ми изглежда не ще зараснат
Болката е прекалено истинска
Има твърде много, което времето не може да заличи
(Припев)
Когато плачеше, аз бършех сълзите ти
Когато викаше, аз прогонвах страховете ти
И държах ръката ти всичките тези години
Но аз цяла съм все още твоя
Винаги ме покоряваше с трептящата си светлина
Но сега съм обвързана с живота, който ти остави
Лицето ти, посещава някога приятните ми сънища
Гласът ти, прогони разума от мен
Раните ми изглежда не ще зараснат
Болката е прекалено истинска
Има твърде много, което времето не може да заличи
(Припев)
Опитвах да си кажа
Че те няма
Но въпреки че си още с мен
През цялото време бях сама
(Припев)