Тялото ми е клетка, която ме спира
Да танцувам с онзи, когото обичам
Но умът ми държи ключа
Тялото ми е клетка, която ме спира
Да танцувам с онзи, когото обичам
Но умът ми държи ключа
Стоя на сцена
От страх и съмнение в себе си
Това е празна пиеса
Но все пак ще аплодират
Тялото ми е клетка, която ме спира
Да танцувам с онзи, когото обичам
Но умът ми държи ключа
Стоиш до мен
Умът ми държи ключа
Живея във време
Което нарича тъмнината светлина
Въпреки че езикът ми е мъртъв
Формите запълват главата ми
Живея във време
Чието име не зная
Въпреки че страхът ме кара да продължавам
Сърцето ми бие толкова слабо
Тялото ми е клетка, която ме спира
Да танцувам с онзи, когото обичам
Но умът ми държи ключа
Стоиш до мен
Умът ми държи ключа
Тялото ми е
Тялото ми е клетка
Вземаме това, което ни се дава
Само защото си забравил
Не значи, че си простил
Живея във време
Което крещи името ми нощем
Но когато стигна до вратата
Няма никого наоколо
Живея във време
Което се смее
Когато танцувам
С онзи, когото обичам
Но умът ми държи ключа
Стоиш до мен
Умът ми държи ключа
Освободи духа ми
Освободи духа ми
Освободи духа ми
Освободи духа ми
Освободи духа ми
Освободи духа ми