Muñeca de trapo [Bulgarian translation]

Както рамки за картини, които все стоят неокачени

Както покривката от вчерашната ни вечеря

Ти винаги очакваш да чуеш думи от мене

А те неизговорени остават, как да ги намеря...

Изстива чаят ни, потъват с него думите в забрава

И както невярващият без увереност по своя път върви

Аз чувствам, че в затвора на любовта оставам,

Ако не изпълня своето обещание, ще ме забравиш ти...

Готова съм и с дявола да тръгна аз сега,

Копнея да видя лицето ти, да чуеш от мен,

Ти си това, което искам най-много на света,

Но в мълчанието си те губя ден след ден ...

Очите ми са като два кръста черни,

които нивга не говорят ясно

Сърцето ми, изпълнено със скръб безмерна,

Парцалена кукла съм аз...

Всяко мълчание е облак, в който се крия

и сълзите се сипят, безспирно струят

Искам своите чувства към теб да разкрия,

и януарската луна да ме чуе, и целият свят...

Готова съм и с дявола да тръгна аз сега,

Копнея да видя лицето ти, да чуеш от мен,

Ти си това, което искам най-много на света,

Но в мълчанието си те губя ден след ден...

Очите ми са като два кръста черни,

които нивга не говорят ясно

Сърцето ми, изпълнено със скръб безмерна,

Парцалена кукла съм аз...

От приказки горчиви днес не се боя,

И вечният огън не ме ужасява,

но това мълчание обвива ме в студенина,

а зимите ми дълги, самотни остават...

Когато се завърнеш, аз ще съм далеч,

ще се нося сред куплети на танго,

Защото знай, че моето искрено сърце

в парцалената кукла умира само…