Mr. Tambourine Man [Bulgarian translation]

Мистър Тамбурино

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

сънят не идва и за никъде не бързам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

в ехтящото утро ще те последвам.

Макар да знам, че империята на нощта в пясък се превърна,

стопи ми се в дланта,

и сляп тук ме остави, пак не мога да заспя.

Чувствам удивителна отмала, краката ми горят,

не срещам никого по пътя,

а улицата стара е пуста като гроб и пъди съня.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

сънят не идва и за никъде не бързам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

в ехтящото утро ще те последвам.

Вземи ме да ce скитам на вълшебния кораб крилат,

сетивата ми са оголени, ръцете - безжизнени

нозете - изтръпнали, нo само да нахлузя ботуши

и тръгват

Готов съм да се махна, готов съм да изчезна

в моя самотен парад, омагьосай ме да затанцувам,

обещавам да ce поддам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

сънят не идва и за никъде не бързам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

в ехтящото утро ще те последвам.

Ho ако чуеш, че се смея, ръкомахам и юмруците размахвам,

в никой не се целя, a на бегом се спасявам,

и освен небето, други прегради на пътя ми няма.

И ако отдалеч долита ритъм бърз в скокливи рими

нa тамбурината ти да приглася, палячо дрипав е това,

послушай и не се обръщай, и той тая сянка преследва.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

сънят не идва и за никъде не бързам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

в ехтящото утро ще те последвам

Води ме да потъна в димната завеса на ума,

в на времето мъгливите руини, отвъд ледени листа,

и призрачни, уплашени дървета, на бряг ветровит,

далечe от болезнения допир на безумната тъга.

Да, да танцувам под небе брилянтно, високо размахал ръка,

силует на фона на морето, в пясъка на цирка,

съдба и спомени отнесени дълбоко под вълните,

забравил днешното до сутринта.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

сънят не идва и за никъде не бързам.

Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,

в ехтящото утро ще те последвам