Мистър Тамбурино
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
сънят не идва и за никъде не бързам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
в ехтящото утро ще те последвам.
Макар да знам, че империята на нощта в пясък се превърна,
стопи ми се в дланта,
и сляп тук ме остави, пак не мога да заспя.
Чувствам удивителна отмала, краката ми горят,
не срещам никого по пътя,
а улицата стара е пуста като гроб и пъди съня.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
сънят не идва и за никъде не бързам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
в ехтящото утро ще те последвам.
Вземи ме да ce скитам на вълшебния кораб крилат,
сетивата ми са оголени, ръцете - безжизнени
нозете - изтръпнали, нo само да нахлузя ботуши
и тръгват
Готов съм да се махна, готов съм да изчезна
в моя самотен парад, омагьосай ме да затанцувам,
обещавам да ce поддам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
сънят не идва и за никъде не бързам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
в ехтящото утро ще те последвам.
Ho ако чуеш, че се смея, ръкомахам и юмруците размахвам,
в никой не се целя, a на бегом се спасявам,
и освен небето, други прегради на пътя ми няма.
И ако отдалеч долита ритъм бърз в скокливи рими
нa тамбурината ти да приглася, палячо дрипав е това,
послушай и не се обръщай, и той тая сянка преследва.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
сънят не идва и за никъде не бързам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
в ехтящото утро ще те последвам
Води ме да потъна в димната завеса на ума,
в на времето мъгливите руини, отвъд ледени листа,
и призрачни, уплашени дървета, на бряг ветровит,
далечe от болезнения допир на безумната тъга.
Да, да танцувам под небе брилянтно, високо размахал ръка,
силует на фона на морето, в пясъка на цирка,
съдба и спомени отнесени дълбоко под вълните,
забравил днешното до сутринта.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
сънят не идва и за никъде не бързам.
Хей! Мистър Тамбурино, изсвири ми нещо,
в ехтящото утро ще те последвам