Безпътечни стъпки гонят
безпосочни ветрове –
на мечтите мои конят
търси дни и светове.
А безименна планета
ме изгаря нощ и ден.
Тя в съня ми светъл свети,
приближава се към мен.
И дървета пожълтели
ме поглъщат със листа,
от върха им с яхта бяла
към звезди ще полетя.
И ще дойде ден – и конят
ще открие светове;
от дланта ми ще се ронят
и звезди, и ветрове.
И незнайната планета
ще превзема в светла нощ.
От плътта ѝ ще засветя
като мед от слънчев кош.
Но ще бъда най-щастлива,
че земите си от плам
и планетата красива
аз на хората ще дам.