Ей така се обърка живота ми – възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки – от бързане,
преполовено кълбото, а плетката – нищо и никаква,
стройно да нижа годините, тъй не можах да привикна.
Два реда прави да има, десет след тях са наопаки.
Толкова пъти вече съм си сменила посоките.
Толкова пъти съм почвала все отначало,
а неизплетен доникъде е на живота ми шалът.
За утешение мисля, че далече е зимата,
и дори да пристигне – дрехи назаем ще взимам,
все са останали няколко верни приятели
да ни загърнат със сигурност – мен и душата ми.
Ей така се обърка живота ми – възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки – от бързане,
преполовено кълбото, а плетката – нищо и никаква,
стройно да нижа годините, тъй не можах да привикна.
Чакат иглите в ръцете ми, чакат напразно.
Спъват се в мисли и мигове, в думи неказани.
Тъй се обърка живота ми – плетен-недоизплетен.
Нишката как да прережа – пристъпва по нея детето ми!
За утешение мисля, че далече е зимата,
и дори да пристигне – дрехи назаем ще взимам,
все са останали няколко верни приятели
да ни загърнат със сигурност – мен и душата ми.