Беше от ония чувства, дето
удрят те и оставят те на земята.
Не се разбрахме с тебе, камоли с
другите, еднакви сме, дори и в ината.
Няма повече аз да обещавам,
нека е веднъж и забравям.
Нека е прощална вечеря,
но след нея да треперя...
Милион на друга давам да е с теб,
милион след мене сменяй ги наред.
След милион сълзи да те обичам пак.
Успее ли ще я аплодирам.
За финал те вадя от сърцето ми,
за финал сълзите по лицето ми.
Целувай ги все едно не ме боли,
аз се правя, че не умирам.
Моя номер да и кажеш,
щом я сменяш да и дам съвет.
Само аз съм тая дето знае
как да те обича теб.
И когато спираме на светофарите
ще ни спират с тях и сърцата.
Връщат ни се спомените, гадно е
така, но Бог от горе гледа и смята.
Няма повече аз да обещавам,
нека е веднъж и забравям.
Нека е прощална вечеря,
но след нея да треперя...