Един градец със името на хан
във дън сърцето тихо се обажда
и хукват спомените ми натам
като към извор, гонени от жажда.
Препускат две одрани колене.
Оглася песен уличките тесни,
че всички пръчки тука са коне,
а всеки камък – звънък смях и песни.
Където и да ида под небето –
и в най-красивия и шумен град,
като усмивка и сълза в сърцето
пътува с мене тихия Кубрат.
И никога и нищичко от мене
не ще прогони даже и за миг
градчето малко, дето съм родена,
със името на страшен хан велик.
Защото няма в нашия живот
от детството ни време по-чудесно.
Защото тук под неговия свод
изпя сърцето първите си песни.
Където и да ида под небето –
и в най-красивия и шумен град,
като усмивка и сълза в сърцето
пътува с мене тихия Кубрат.
И никога и нищичко от мене
не ще прогони даже и за миг
градчето малко, дето съм родена,
със името на страшен хан велик.