Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях –
да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях –
да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.
Моя страна, моя България!
Моя любов, моя България!
Моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра,
ще се върна
в мойта хубава страна
и тревата, и пръстта
да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятъра познат
ме прегърне!
Нека родните поля
да ме срещнат с песента,
щом се върна.
Моя страна, моя България!
Моя любов, моя България!
Моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта.
Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.