Ден подир ден неусетно
любовта между нас избеля
и останаха спомени странно далечни,
толкова много красиви неща.
Беше различно
и тъй романтично –
помниш ли, помниш ли, моя любов?
Очите ни днес не сияят
и душите ни не трептят.
Любовта неусетно превърнахме в навик,
любовта неусетно затворихме в кръг.
А беше различно
и тъй романтично –
помниш ли, помниш ли, моя любов?
И нима животът така ще отмине?
Просто така – без болка и страст?
И преди любовта съвсем да изстине,
и преди любовта да остане зад нас,
за да имаме спомен, да си вземем сбогом,
моля те, моля те, моя любов.
За да имаме спомен, да си вземем сбогом,
моля те, моя любов.