Мой стари капитане
тъй весел и напет,
ти гледаш младостта ни
от своя млад портрет,
ти пак си вдигнал флаг
на твоя сетен бряг.
Променят се брегът и хората, и къщите
и само чувствата и мислите са същите.
Към тоя залив бял,
докрай прелял
в сърцата ни,
към тези кейове
и улици изстрадали.
Мой стари капитане,
кой тъй ни отреди,
че твойте океани
друг някой ги бразди
и този някой друг
твой син е или внук?
Променят се брегът и хората, и къщите
и само чувствата и мислите са същите.
(×2):
Към тоя залив бял,
докрай прелял
в сърцата ни,
към тези кейове
и улици
изстрадали.
Към тези кейове
и улици
изстрадали.