Рапунцел: Мисля че, ме харесва
Готел: Харесва те? О, Рапунцел смешна мисъл
Рапунцел: Но мамо, аз...
Готел: Тръгна и се вкара в беля,
Ти сама придаваш този смисъл
С това, доказваш колко си наивна
Та той не би могъл да те хареса,
Виж се само - невзрачна си съвсем!
Стига се мръщи, идвай си вкъщи!
Мама...
Рапунцел: Не!
Готел: Оу? Оу. Тук няма шега...
Рапунцел чуй днес, Рапунцел мръщи чело,
Мисли се за умна тя!
Рапунцел чуй днес, хайде давай смело
Тичай и му дай това!
Рапунцел: Откъде?
Готел: За този дар дошъл е, той лъже те умело!
Короната му дай сега!
Рапунцел: Добре!
Готел: Чуй ме аз зная, той ще тръгне бързо,
Ще останеш сам сама!
А Рапунцел твърди: «момчето е прекрасно!»
Твоя воля, но помни!
Рапунцел: Мамо, стой!
Готел: Без закрила, тук си мила!
Мама чуй днес!