Това е една стара история, която се повтаря с векове. За нея трябва само хора, море и брегове. За нея трябва много, много обич и много вяра в лунните пътеки, за да се върнеме при своя фар отново, където мъката на чакащите свети.
Аз ще запомня брега
и вълните до кея,
как ти ми махна с ръка
и повярвах на нея.
Аз не искам да има сълзи
в този час на моряшкото сбогом.
В нас любовта ще гори
и отново ще дойда.
Всички моряци са чайки бели –
в миг те отлитат, без да усетим.
След тях остава самотен кея
с фара забравен и твойто „сбогом“.
Аз ще се върна в деня,
в който ти не очакваш,
и ще попитам брега
дали още ме чакаш.
Но притихнал брега ще мълчи,
ти си все там, до фара забравен,
ти вече си с бели коси,
но ме чакаш и вярваш.
Всички моряци са чайки бели –
в миг те отлитат, без да усетим.
След тях остава самотен кея
с фара забравен и твойто „сбогом“.
Това е една стара история, която се повтаря с векове. За нея трябва само хора, море и брегове.