Моряшки бар [Moryaški bar] lyrics

Един моряк на кея слезе от незнаен кораб бял,

един моряк, безбройни бури и тайфуни преживял

и тъй красив, ах, тъй красив,

и горделив, ах, горделив,

че подлуди съвсем, съвсем, съвсем жените.

Той влезе в бара и поръча там на всеки чаша ром,

и този бар му стана нещо като втори роден дом.

Без край пианото звъни

не тъй фалшиво тези дни,

а пък жените гледат право във очите.

„Хей, моряк – морето стене –

хей, моряк, ела при мене,

хей, моряк, че са броени

шумните нощи на светлия бряг.“

„Хей, моряк – му шепне мракът –

хей, моряк, на кея чакат,

хей, моряк, знам, брегът те зове,

но има много други брегове.“

Веднъж осъмна сам на бара едноокият бармен

и пианистът тъжно свиреше един познат рефрен.

Морякът всичко бе изпил

и бе платил, и се стопил

на утринта неприветлива във мъглите.

От стари дни в морето бди и свети сам по някой фар,

напомня той за някой кей, за някой дом, за някой бар,

лети сигнал от бряг на бряг

и вика: „Пак ела, моряк,

край чаша ром да се погледнем във очите!“

„Хей, моряк – морето стене –

хей, моряк, ела при мене,

хей, моряк, че са броени

шумните нощи на светлия бряг.“

„Хей, моряк – му шепне мракът –

хей, моряк, на кея чакат,

хей, моряк, знам, брегът те зове,

но има много други брегове.“