Море съдба [More sǎdba]

Морето бавно утаява здрача,

светлее изток, идва ден.

Притваря фара огнени клепачи,

от нощната си смяна уморен.

И като нас в неспирен труд

забравя, че море е даже,

затуй понякога с мазут

изцапано е чак до плажа.

(×2):

За нас морето е море

със своя мъдрост и медузи

и неспокойно е морето,

защото носи синя блуза.

(×2):

(Морето, морето…)

За нас ти си светла съдба,

изпълнена със багри и слънца.

(Морето, морето…)

Ний винаги и всякога сме с теб

и ти си в нашите сърца.