Montagne verdi [Bulgarian translation]

Спомням си зелените планини

и състезанието на едно момиче

С най-искрения си приятел

едно зайче с черна муцуна

После един ден ме взе влака,

Тревата , полето и това , което беше мое,

изчезваха полека лека

и плачейки говорех с Бога.

Колко пъти търсех Слънцето,

Колко пъти ядох сол.

Градът имаше хиляди изгледи,

Аз сънувах Зелените планини

Моята съдба е да стоя до теб ,

Близо до теб , нямам страх

и ще стана пак дете.

Спомням си зелените планини ,

онази вечер в твоите очи.

Когато каза : Стана късно,

Ще те изпратя , ако искаш.

В мъглата твоите думи ,

твоята история е моята история.

После в мрака , без да говорим ,

спах на твоето сърце .

Обичам те , моя голяма любов,

Обичам те , моя първа любов,

Колко пити търсех Слънцето,

Колко пити търсех Слънцето.

Моята съдба е да стоя до теб,

Близо до теб , нямам страх

и повече жена ще бъда.

Зелените планини в твоите очи ще видя отново.