Не зная защо отидох да танцувам,
В Сан Жан, с акордеоните,
Но ми стигаше една единствена целувка,
за да стане затворник сърцето ми
Припев:
Как да не загубиш разсъдък,
Притиснат от тези смели ръце,
Защото човек вярва винаги
в милите любовни думи,
когато те са казани с очите,
Аз, която го обичах толкова много,
аз го намирах най-красива в Сан Жан,
аз останах блед
без воля
под неговите целувки.
Без повече да мисля, й дадох
най-добрата си същност
добър оратор, всеки път, когато той лъжеше
аз го знаех, но го обичах.
Припев
Но уви, в Сан-Жан, както и другаде,
едно обещание не е друго освен примамка,
бях луда да вярвам в щастието
и да искам да запазя сърцето му.
Как да не загубиш разсъдък,
Притиснат от тези смели ръце,
Защото човек вярва винаги
в милите любовни думи,
когато те са казани с очите,
Аз, която го обичах толкова много,
моята красива любов, моят любовник от Сан-Жан
Той не ме обича вече,
Това е минало
Няма повече за казване.