Представете си, че някое момче с китара
изведнъж се появи и запее на тротоара
в центъра на София, на някой площад,
и то така, че да се чуе до Студентския град.
Някои хора сигурно ще спрат,
други възмутени ще си продължат,
но тези като нас ще извикат здраво:
„На такива момчета ние казваме браво!“
(×2):
Пейте, момчета с китари!
Пейте, а щом часът ви удари,
недейте спира никога, ние сме с вас!
Ако момчетата запеят, песни ще залеят
не София, а сигурно цялата страна.
Забравени мелодии в нас ще оживеят,
ще се пеят пак песни като „Бяла тишина“.
Нека който е съгласен, да вдигне ръка,
за момчетата с китари да тропаме с крака!
Те пеят за нас – и за мен, и за вас,
навсякъде се чува вече техния глас.
(×2):
Пейте, момчета с китари!
Пейте, а щом часът ви удари,
недейте спира никога, ние сме с вас!
Ние сме с вас!
Може би защото тази песен ви изпях,
но когато се обърнах, изведнъж видях
по всички тротоари момчета с китари,
а край тях – много хора – и млади, и стари.
Дано да не е сън, дано навън
наистина да има китарен звън!
Ей, хайде всички заедно да извикаме здраво:
„На такива момчета ние казваме браво!“
(×2):
Пейте, момчета с китари!
Пейте, а щом часът ви удари,
недейте спира никога, ние сме с вас!
Пейте, момчета с китари!
Часът ви удари,
недейте спира никога, ние сме с вас,
ние сме с вас,
ние сме с вас,
да, ние сме с вас!