Един след друг прозорците угасват,
земята се унася в сън дълбок.
Вселената я люшва в свойта пазва
и над съня и бди добрия Бог.
И само аз в мрака не заспивам,
и цяла нощ молитвено мълвя:
Чуй моите думи, Боже милостиви,
дари с любов и радост този свят!
На всеки дай каквото му е нужно.
За мене, Боже дарбата пази,
да утешавам всяка болка чужда
и пресушавам детските сълзи.
Измъчвам се за всяка скръб човешка,
за всеки поглед плах и нещастлив.
Срамувам се за всяка чужда грешка,
за всяко зло душата ме боли.
Затуй, когато хората заспиват,
аз цяла нощ молитвено мълвя:
Чуй моите думи, Боже милостиви,
дари с любов и радост този свят!