Най-много боли, когато ни лъжат очите –
очите, в които сме вярвали.
Души ни сякаш тогава,
раздира ни някакъв бяс.
Като глутница дива невяра и вяра
и любов и омраза се борят във нас.
Дъх си поемам, после отново,
отново прохождам, отново вървя!
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра!
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра!
Най-много тежи, когато се сринат мечтите –
мечтите, които сме имали.
Без път и посока се лутаме,
сякаш въртим се във някакъв кръг.
Като древни икони във храма църковен
се взираме има ли път.
Дъх си поемам, после отново,
отново прохождам, отново вървя!
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра!
И при все че тежи любовта като огън,
дано някой ден от любов да умра!