Много скитах по света,
много мъки съм видял,
но очите твои още ме изгарят.
И проклинам дните си,
и изпих парите си,
молех се и учех се,
как да те забравя.
Побелях и остарявам
но в сърце те нося.
Цял живот аз твой оставам,
па макар и просяк.
Tи си моето имане,
ти ми взе душата.
Мой ангеле,моя сладка мъкa
Снегове и ветрове,тихи летни утрини,
сънища и спомени - бавно ме изгаряш.
И проклинам онзи миг,
в който бог ни раздели.
Моля се и питам те
как да те забравя.