Ти си тук, ти мълчиш,
криеш ти своите очи.
Като лист осланен
радостта умира в мен.
Глъхне без твоя смях
тази стара земя.
И на нея, и на мене
радостта върни.
Много ли струва една нежна дума към мен?
Поглед единствен дори, като зима студен –
с него да върнеш ти моите убити мечти?
Слънцето, гаснещо над тъжния ден?
Любовта като лист
с вятъра ще отлети.
Само със поглед чист
можеш да я върнеш ти.
Глъхне без твоя смях
тази стара земя.
И на нея, и на мене
радостта върни.
(×2):
Много ли струва една нежна дума към мен?
Поглед единствен дори, като зима студен –
с него да върнеш ти моите убити мечти?
Слънцето, гаснещо над тъжния ден?
Слънцето, гаснещо над тъжния ден? (×2)