На пъпката, превърнала се в роза дори сред огън, не ще се възхитя.
На езиците не ще се възхитя, арабски и фарси не знам.
В пътя прав на Всевишния ще ходя,
на кръвожадните възхваленият път не буди в мен възхита.
Налегнала ме е чудата мъка - всеки след своята печалба тича.
Каквото имам днес, това ще ям,
за утре Милостивия ще се погрижи.
Богатството на този свят не ме привлича,
ежедневният ми хляб е дар от Бога,
на рабите благодарност не дължа.
Ах, поете, бъди блажен, поете, докато си гост на таз земя,
докато застъпник твой за утрешния ден е Пророкът.
Докато благото ти идва с едничка дума на господаря от небето,
възхита пред халифа, суверена на света, не ще изпитам.