Някой нощем променя имената на нашите магазини тук,
майки раждат деца, чийто език ние не разбираме,
които се промъкват далеч от хамбара на Финландската девойка,
слугинята, чиито слабини сега излъчват вечен студ.
А мъжът ѝ, Юси, стои сам в края на блатото,
мотиката е потънала, сополите се стичат по потната му буза
и мъжът не знае какво да прави, къде да отиде сега,
той се чувства студен, като студа, който тая в себе си.
Но аз същестувам и живея, и дишам,
този един голям Бог, Страстта към живота,
храмовете му са кръчмите, бардаците,
пазарите, магазините, цветните светлини на града.
Гледам през прозореца и радост тук никаква не виждам,
разбити пясъчници, мръсни местни кръчми,
откъдето самотни родители влачат вкъщи надежди за една нощ,
които напускат сутрин, преди децата да се събудят.
Дай ми ръка, дай ми обещание за бъдещето,
обещай ми, че няма да бъда оставен сам в този студен живот,
в този ден, в който отекват грапавите гласове на статуите,
където родените ходят като мъртви за да си найдат гроба.
Толкова красив е полумесецът,
Толкова свежа е миризмата след дъждa през есента!
Кой командва тук, кой се подчинява тук,
два големи бога, Алчност и Пари,
чиито храмове са фондовите борси и бардаците,
пазарите, магазините, цветните светлини на града.
Но аз същестувам и живея, и дишам,
този един голям Бог, Страстта към живота,
неговите храмове са кръчмите, бардаците,
пазарите, магазините, цветните светлини на града.