Целуваш ме сякаш съм Господ
умирам, летя.
с теб това усещане
не изчезва, не избледнява.
Бялата риза на мен, костюмът,
защото тази вечер е моето опело.
В окото сълза блести
и последна прегръдка
за край.
Мило, мило мое,
оставям ти всичко,
името си,
всичките ми грешни години
Знам, че боли,
но не ме вини за края
Никога недей да обичаш като мен!
Мило, мило мое,
оставям ти всичко!
Не позволявай на тъгата да те убие!
Бъди себе си
и бъди най-красивата
а за двама ни ще плача аз...
Целуваш ме като първия път
Обичам те без думи
Сякаш не стъпвам по земята,
а раздялата ни заплашва...
Бялата риза на мен, костюмът,
защото тази вечер е моето опело.
В окото сълза блести
и последна прегръдка
за край.
Мило, мило мое,
оставям ти всичко.
Името си,
всичките ми грешни години.
Знам, че боли,
но не ме вини за края!
Никога недей да обичаш като мен!
Мило, мило мое,
оставям ти всичко.
Не позволявай на тъгата да те убие!
Бъди себе си
и бъди най-красивата,
а за двама ни ще плача аз...