Исках само да се забавлявам.
Учейки се да летя,учейки се да тичам.
Оставих сърцето си да решава накъде да поема когато бях млада.
Дълбоко вътре трябва винаги да съм знаела,че ще бъде неизбежно.
Да заслужа значките си ще трябва да плащам и да нося душата си.
Знам,че не съм единствената,която съжалява за нещата,които е направила.
Понякога се чувствам сякаш съм единствената,която не понася отражението,което вижда.
Исками се да поживея малко повече.
Да погледна нагоре към небето,не само към земята.
Имам чувството,че живота ми си отминава и всичко,което мога да направя е да гледам и да плача.
Липсва ми въздуха,липсват ми приятелите.
Липсва ми мама.
Липсва ми времето,когато живота бе парти да бъде спретнато.
Но това бе преди милион години.
Един милион години.
Когато обикалям всичките улици на,които израснах и проходих.
Те немогат да ме погледнат в очите.
Сякаш се страхуват от мен.
Опитвам се да измисля какво да кажа.
Като шега или спомен.
Но сега не ме разпознават.
В светлината на деня.