Mille giorni di te e di me [Bulgarian translation]

Спотаих се в теб, прикривайки и теб заедно с мене,

от целия свят, за да не може никой повече да ме открие,

но сега всеки връща се на своето място –

най-сетне свободни, но без следа как да продължим.

Не ти оставих причина, нито вина;

причиних болка на теб, за да предпазя собствения ти живот.

Докато ти бе извисен на пръсти срещу небето,

аз, изпълнена с болка, все едно бях изправена пред съда…

Онзи, който бъде тук след теб, ще вдиша твоя полъх

с мисълта, че е моят,

а заедно аз и ти, когато накарахме света да ни завиди,

щяхме ли да успеем да се извисим отново срещу толкова много хора?

Но историята ни бавно започна да потъва към дъното –

там, накъдето ми се иска сега и аз…

Разделихме се така, както се събрахме –

без да сме сторили нищо, докато накрая

не ни остана нищо друго, освен бавно да избягаме

някъде надалеч, където да забравим за всичко.

Приключихме много преди тя да довърши нас,

понеже онази наша любов сякаш нямаше край.

Копнеех да те имам и успях, но едва тогава,

когато открих, че не съм далеч от това, да те изгубя.

Онзи, който копнее за мен след теб, ще дойде на твоето място

в онази бъркотия, която ти остави на нашето легло,

отивайки си така, както се случи за първи път между теб и мен.

И след като си обърнахме гръб, поехме по своя път, но срещу кого?

Ще разкажем за всичко онова, което заедно изживяхме,

но така и не ще разберем какво бе то

и дали бяха истински всички онези отминали мигове на вечност –

нашите хиляда дни…

Представям ти един свой стар приятел –

спомен, който ще остане с мен завинаги.

И след всичкото това време,

в този миг на раздяла ще се влюбя отново в теб…