Ти ме рисуваш, зная, бях твоя грях.
Страст, неродени думи, в сън живях.
Нощ, буден спомен и така – до зори.
Любовта, любовта в мен гори.
Твоя икона съм, художник си ти.
Сън, изрисуван с нежност, две мечти.
Миг, полудял от обич, ме изгори.
Любовта, любовта в мен гори.
В миг, миг на едно безвремие,
в мига любов в танца на вечността пристъпвах в нощта.
Любовта, пак до мен е тя,
всеки миг до края с мен – съдба.
Ти ме рисуваш, зная, бях твоя грях.
Страст, неродени думи, в сън живях,
но на една картина сме аз и ти.
Любовта, любовта в мен гори.
В миг, миг на едно безвремие,
в мига любов в танца на вечността пристъпвах в нощта.
Любовта, пак до мен е тя,
всеки миг до края с мен – съдба. (×3)