Нощем аз дочувам как безсънните треви
искат да рисувам път, по който идваш ти.
Само с нежността
няма как да спра
твоят страх от самота.
Всички дребни спомени с усмивка разпилях.
Спомени изронени, превърнали се в прах.
Ти не ме разбра,
няма как да спра
твоя страх от самота.
(×2):
Незапомнени са ръцете ти,
незапомнена е страстта.
Ти си само миг на безвремие,
непознато за любовта!
Нощем ти в съня си път към мене си поел,
но аз не те сънувам, не харесвам акварел!
Само с нежността
няма как да спра
твоя страх от самота.
(×4):
Незапомнени са ръцете ти,
незапомнена е страстта.
Ти си само миг на безвремие,
непознато за любовта!