Дайте ми еднопосочен билет
в посока тъга.
Първи пътник в списъка съм,
с място до прозореца.
Нищо няма да взема със себе си -
години вина,
куфари болка - бих искала да ги оставя тук,
в бюрото за изгубени вещи.
Ти беше моята болест и моят лек,
неизлечимо красив,
в сърцето ми още си
куршум с посвещение,
а хората казват:
Припев:
Където боли, там режи,
дай да съблека душата си!
Където сърцето къса, никога не лепи!
Когато обичам - обичам,
когато умирам - умирам!
Губя точка за победата,
когато те видя.
В началото образите ми бледнеят
и на Бог му е трудно с мен.
Любовта е порочен кръг -
ти мамиш мен и аз мамя себе си,
че не ти си сбъркал
и, че вината е моя.
Ти беше моята болест и моят лек,
неизлечимо красив,
в сърцето ми още си
куршум с посвещение,
а хората казват:
Припев.