Melodram [Bulgarian translation]

Затвори очи и разтвори длан –

просто така, в пространството,

където не тиктакат часовници

и не звънти никакъв тон.

Затвори очи и разтвори длан

към нощта на хоризонта,

която донася празнични дни

и дъх на любов.

Може би стон,

който зашумява като прибой

и с челото си пробива дигата,

и заслепява като мълния,

и изненадва като склон,

и те изпълва с печал,

а може би с нежност – знам ли –

и в миг те приковава към онези дни,

към онези луди устни,

които проникват през душата ти като звук,

като слънчево сияние.

Ти си моята обич, предусещаща

моето лице, страх и туптение.

Ти си часовете, бранещи

брега на сънищата като утринно сияние.

Остави крилата, които закрилят –

мога да живея и без тях.

Остави очите ми да видят

нощи на ласкаво желание,

както и плахите ми обятия,

когато се уморявам.

(×2):

Едва на дъното на всички желания

ме обгръщаш като ток.

Имай милост, любов!

Нека си поема въздух

и повярвам, че чакаш

в онова пространство,

в онази тишина,

където не тиктакат часовници

и не звънти никакъв тон.